Абразивите заемат много важна позиция в промишленото производство, днес искаме да ви предоставим някои подходящи знания за абразивите!
Обикновените абразивни втвърдени абразиви са абразиви с определена форма и здравина, които са циментирани от свързващия агент. Обикновено се състои от абразиви, свързващ агент и пори, които често се наричат трите елемента на втвърдените абразиви.
Абразивите играят режеща роля в абразивите. Свързващият агент е материалът, който втвърдява насипния абразив в абразив, има два вида неорганични и органични. Неорганичните свързващи агенти включват керамика, родохрозит и натриев силикат; органичните включват смола, каучук и лепило от насекоми. Най-често използваните от тях са керамични, смолисти и каучукови свързващи агенти.
Порите се използват за задържане и изхвърляне на стружки по време на смилане и за поемане на охлаждаща течност, която помага за разсейване на топлината от смилането. За да отговарят на определени специални изисквания за обработка, порите могат също да бъдат импрегнирани с определени пълнители, като сяра и парафин, за да се подобри работата на абразива. Този пълнител е известен още като четвъртия елемент на абразива.
Елементите, които показват характеристиките на обикновените абразивни втвърдени абразиви, са: форма, размер на абразива, размер на зърното, твърдост, организация, подложка, подложка и свързващ агент. Абразивната твърдост се отнася до лекотата, с която абразивните зърна могат да бъдат изместени от повърхността на абразива под въздействието на външни сили, и тя отразява силата на свързващия агент, който държи абразивните зърна.
Твърдостта на абразива зависи главно от количеството добавен свързващ агент и плътността на абразива. Лесното отделяне на абразивните зърна показва ниска твърдост на абразива; обратното, показва висока твърдост. Степените на твърдост обикновено се разделят на седем степени: супер мека, мека, средно мека, средна, средно твърда, твърда и супер твърда, от които могат да бъдат разделени няколко по-малки степени. По-често използваните методи за определяне на твърдостта на абразивите са методът на ръчния конус, методът на механичния конус, методът на измерване на твърдостта по Рокуел и методът на измерване на твърдостта с пясъкоструене.
Твърдостта на шлифовъчния инструмент съответства на неговия динамичен модул на еластичност, което улеснява определянето на динамичния модул на еластичност на шлифовъчния инструмент чрез аудио метода за указване на твърдостта на шлифовъчния инструмент. В процеса на смилане, ако детайлът, който ще се шлифова, има висока твърдост на материала, обикновено се използва абразив с ниска твърдост; обратно, използва се абразив с висока твърдост.
